В съзнанието на повечето от нас дълбоко е попил спомена за онзи долап, килер или мазе, в което баба държеше бурканчетата със сладко и лютеница. Понякога бяха прилежно надписани, а понякога – мистериозни и неразпознаваеми, предизвикваха да се взираме в сладката им вътрешност в опит да разберем какъв вкус крият. А мекия, ръчен хляб, върху който дядо редеше тънко нарязаните домашни суджуци, които съхнеха с месеци, провесени над главите ни?
Нашите деца и внуци заслужават същите спомени с аромат на настъпваща есен, а с подходящите уреди времето, което ще ни е необходимо да ги сътворим е в пъти по-кратко от това, което влагаха близките ни.
